Ето кога е Спасовден
На 29 май означаваме Спасов ден.
Спасовден принадлежи към подвижните църковни празници – отбелязва се от православната черква на 40 –я ден след Великден и постоянно се пада в четвъртък. До навечерието на празника е признато християните да се поздравяват с „ Христос Воскресе! “, съобщи Актуално.
Големият църковен празник Спасовден е прочут още като Възнесение Господне и е изключително уважаван в българската традиция. През 2025 година Спасовден се пада на 29 май.
В набожен проект
Според поверието Иисус приключил делото на спасението – на 40-я ден след Възкресението си Спасителят възвел Своите възпитаници на Елеонският рид. Там им дал последното си упътване и благословия, след което се възнесъл в небесното царство отсам и името на празника Възнесение Господне.
Вярвания на българския народ
В българската традиция празникът е прочут като Спасовден или свети Спас – т.е. денят на Спасителя, защото Синът Божий, Иисус Христос, е Спасителят на цялото човечество.
Според българското поверие на Великден душите на умрелите са пуснати да слязат на земята и те я обикалят до Спасовден, когато ги прибират още веднъж в отвъдното. Според друга версия „ на Великден отварят парадайса и го затварят на Спасовден “.
Тези вярвания в действителност са национална интерпретация на християнското поверие, че преди да се яви възкръснал измежду живите, Христос слиза в пъкъла и избавя от властта на дявола всички умряли, след което ги води в парадайса.
Според националния календар на Спасовден се вършат ритуали за дъжд, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
" Свети Спасе, тебе молим, дай ни дъждец и росица да се роди жито, просо, да нахраним бедняци, бедняци и сираци.. "
Разпространен е обичаят вървене на росен. Срещу празника заболели от разнообразни заболявания хора и бездетни дами отиват в гори и ливади, където пораства лековитата билка росен.
Вярва се, че в случай че вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — изобилна. Спасовският дъжд е безценен — капката коства колкото жълтица. На този ден се има вяра, че русалиите, които ще " сеят " своята роса над нивите, към този момент са пристигнали.
Според старите вярвания, от понеделника след Петдесетница – т.е. от празника Свети Дух – по земята стартират да бродят русалиите, русалийките или русалците. През Русалската седмица изключително строго се съблюдават разнообразни забрани – да не се преде, да не се тъче, да не се пере с цел да не се разгневят русалиите.
Стриктно се заобикалят другите действия и седенето навън – да вземем за пример не се работи по ниви, градини и лозя, не трябва да се върви през нивята, ливадите и горите, в случай че няма път, да не се спи денем на полето – тъй като на такива места русалиите устройват своите трапези и тъй като са невидими, има заплаха човек да стъпи или легне върху тях. А това също може да разгневи тези същества и те да причинят тежки, нелечими заболявания, наричани русалски.
Въпреки възбраната за спане навън, в някои елементи на страната изнасят болните на росен – т.е. да пренощуват до първи петли на поляна, където има от цветето росен. Вярва се, че това е обичаното цвете на русалиите и самодивите и тъй като те са радостни от типа му, може да дарят здраве на болния.
Затова до него оставят блага за тях. Този бит е подобен на обичая за здраве, спазван в нощта против Спасовден. Местата, където изнасят болните на росен нормално назовават Русалска поляна/ливада или Русалска пътека.
